Малката мъглявина Дъмбел може да крие доказателства за звезден канибализъм в новото изображение на Хъбъл
Регистрирайте се за научния бюлетин на Wonder Theory на CNN..
Космическият телескоп Хъбъл е уловил зашеметяващо ново изображение на светещия газ, изхвърлен от умираща звезда, който в този случай наподобява на „ галактически дъмбел “.
Портретът може също по този начин да включва доказателства, че звездата е погълнала друга звезда под формата на звезден канибализъм, преди да се срине.
НАСА пусна изображението на мъглявината Малък дъмбел, известна още като Месие 76 или M76, с цел да отпразнува 34-ата годишнина от изстрелването на галактическата обсерватория на 24 април 1990 година
Мъглявината, на 3400 светлинни години в съзвездието Персей, е разширяваща се обвивка от газове, изхвърлена от умираща алена гигантска звезда. Космическият обект е прочут като планетарна мъгливост, само че няма нищо общо с планетите.
Планетарните мъглявини нормално имат закръглена конструкция и са наречени по този начин, тъй като в началото са приличали на дисковете, от които се образуват планетите, когато френският астроном Шарл Месие открива такава за първи път през 1764 година Пиер Мешен открива мъглявината Малката дъмбел през 1780 година и астрономите за първи път вършат обстоен аспект на нея през 1891 година Фотогеничната мъгливост е обичана на професионалните и фенове астрономи от този момент заради неповторимата си форма.
Ако откривателите потвърдят, че мъглявината съдържа доказателства за случай на галактически канибализъм, това може да даде доказателство за от дълго време теоретизирания сателит на аления колос.
Малката мъгливост Дъмбел включва пръстен, който от наша позиция наподобява по-скоро като централна лента, която свързва два дяла от двете страни на пръстена. Преди стареещата алена гигантска звезда да колабира, тя изпусна пръстен от газ и прахуляк. След това пръстенът евентуално е бил завършен от друга звезда, считат астрономите, и пръстенът от газ и прахуляк в последна сметка е образувал пълен диск.
Звездата придружител, един път в орбита към аления колос, не се вижда на никое място в изображението на Хъбъл. Астрономите считат, че алената гигантска звезда е погълнала своя сателит и като учат пръстена, те биха могли да извадят „ правосъдни доказателства “ за този галактически, канибалистичен акт, съгласно известие на НАСА.
Откакто колабира, аленият колос се е трансформирал в мъртъв звезден излишък, прочут като свръхплътна звезда бяло джудже. Бялото джудже има пламтяща температура от 250 000 градуса по Фаренхайт (138 871 градуса по Целзий), което го прави 24 пъти по-горещо от повърхността на нашето слънце и е една от най-горещите известни звезди на бялото джудже.
Бялото джудже е ярката бяла светлина в центъра на мъглявината в изображението на Хъбъл.
Междувременно двата дяла, които се виждат на портрета, съставляват парещ газ, изтичащ и носен от сходна на вихър мощ, до момента в който материалът се освобождава от умиращата звезда, задвижвайки я в космоса с 2 милиона благи в час. Звездният вятър, приближаващ от звездата, се сблъсква с по-хладен и по-бавно движещ се газ, в началото изхвърлен от звездата доста по-рано в живота й, което може да се види в лобовете.
Ултравиолетовото излъчване от парещата гореща звезда кара газовете да светят в разнообразни цветове, представляващи разнообразни детайли, като алено за обозначаване на азот и синьо за О2.
Астрономите пресмятат, че в границите на 15 000 години мъглявината ще изчезне от нощното небе, защото продължава да се уголемява и да става все по-тъмна.
Малката дъмбелова мъгливост е единствено един от 53 000 астрономически обекта, които Хъбъл е следил в продължение на 34 години, а до през днешния ден телескопът е направил 1,6 милиона наблюдения. Астрономите по света разчитат на телескопа и неговата възходяща база данни, с цел да вършат нови открития.
„ Космическият телескоп е най-продуктивната от научна позиция галактическа астрофизична задача в историята на НАСА “, съгласно известие на НАСА.
Хъбъл и галактическият телескоп Джеймс Уеб работят като допълнение един към различен, събирайки наблюдения от разнообразни дължини на вълната на светлината за по-отчетлив и по-дълбок взор върху Вселената, до момента в който астрономите се стремят да разгадаят мистериите към свръхнови, далечни галактики, екзопланети и други небесни странности.